Бабица

Бабица

Nepeta cataria L. Сем. Lamiaceae (Labiatae) – Устноцветни

 

Коча трева, мачо биле

 

ОПИСАНИЕ:  Многогодишно тревисто  сивовлакнесто до вълнесто растение. Стеблото е възходящо или изправено, 4-ръбо, разклонено, 40-100 см високо. Листата срещуположни в прешлени, яйцевидни островърхи. Цветовете в пазвите на листата в горните прешлени, формиращи класовидни съцветия. Венчето тръбесто двуустно, бяло или лилаво с пурпурни дребни точици. Плодът е сух, разпадащ се на четири орехчета. Цъфти юни-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из тревисти и каменисти места, като бурен край пътища огради и изоставени места. Разпространено сравнително рядко из цялата страна докъм 1200 м надморска височина. Среща се в Южна Европа, на места в Централна и Западна Европа натурализирано.

 

ДРОГА: Надземната част.

Съдържание на етерично масло 0.2 – 0.7% (карвакрол, цитрал, непеталактон, непета-киселина), кумарини, флавоноиди.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Антимикробно

Поради  антимикробното си действие се използва външно при гнойни процеси на кожата, а така също и за обезпаразитяване (инсектицидно действие). В комбинации с други лечебни растения кочата трева се употребява при хронични бронхити (успокоява кашлицата), стомашно-чревни заболявания; притежава спазмолитично, седативно и антидепресивно действие, употребява се и при смущения в менструацията. Има също така данни, че действа общотонизиращо, подобрява апетита, премахва чувството на световъртеж у анемичните. Накрая се споменават данни и за жлъчегонно действие на билката.

 

Билката се прилага по следния начин: две супени лъжици от суха добре нарязана и оситнена дрога се заливат с 200 мл гореща вода. Престоява около 2 часа и се пие по една винена чаша 3 пъти на ден преди ядене.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: wikipedia