Багрилна жълтуга

Багрилна жълтуга

Genista tinctoria L. Сем. Leguminosae – Бобови

 

типец, багрило, цветило, бояджийска жълтуга

 

ОПИСАНИЕ: Едър, силно разклонен полухраст или до 4 м високо храстче. Стъблото е изправено, набраздено, със зелени и почти голи клонки. Листата са ланцетовидни или линейни, заострени, до 4 см дълги, по края и по жилките мъхести, с ясно забележими странични жилки. Цветовете са пеперудоподобни, златножълти, събрани по много на върха на стъблото и разклоненията му и в пазвите. Чашката е сраснала, 5-листна, двуустна; горната устна е с2 зъбчета, а долната – с 3. Венчето е 5-листно. Флагчето е продълговато-яйцевидно, по-късо от другите венчелистчета. Ладийката е тъпа, съвършено гола отвън. Тичинките са 10, всички сраснали в тръбица. Яйчникът е гол. Плодът е гол, продълговато-линеен, тъмнокафяв до черен, отстрани сплеснат боб с 5-8 елипсовидни, тъмнокафяви семена. Цъфти през юни-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Скандинавските страни, Средна Европа, Балканския полуостров. У нас се среща по ливадите, тревистите склонове, храсталаците и другаде, предимно в ниския и предпланинския пояс в цялата страна.

 

ДРОГА: Връхните облистени върхари

Съдържат алкалоиди, идентифицирани като цитизин и спартеин. Семената съдържат малко етерично масло,  флавоновия глюкозид лутеолин, генистеин, дъбилни вещества и слузни вещества. Тези съставки се съдържат и в листата, но в значително по-малки количества. Дрогата съдържа също и тритерпенови сапонини.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като диуретично и слабително средство: по 1 чаена лъжичка ситно нарязана дрога се залива с 250 г вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за 1 ден.

Предполага се, че действието се дължи на лутеолина. Служи също за боядисване на вълнени, ленени и копринени тъкани в жълт цвят.

В по-големи количества, дрогата е отровна.

Декоративно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: – www.BioLib.de; commons.wikimedia