Балканска пищялка

Балканска пищялка

Angelica pancicii Vandas  Сем. Apiaceae (Umbeliferae) – Сенникоцветни

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с дебело вретеновидно тъмнокафяво до черно коренище. Цветоносното стебло 80-200 см високо, кухо, във възлите подуто, в горната част разклонено, дебело, нагоре до матово виолетово. Листата на дръжки с големи издути влагалища, приосновните 5-7-делни. Цветовете в сложен сенник, почти кълбест, с 40-80 неравни главни лъча, в основата с 1-4 тяснолацентни опадливи листчета. Венчелистчетата 5, бледорозови. Плодът широко яйцевиден, силно сплеснат, гол разпадащ се на две половинки с по 3 успоредни груби ребра. Цъфти юли-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте край планински потоци и реки. Разпространено във всички наши високи планини, между 700 и 2000 м надморска височина. Среща се в Балканския полуостров.

 

ДРОГА: Корен и плод

Коренът съдържа 1,5% етерично масло, азоленогенни вещества, три кумарина. Плодовете съдържат 0.56-1.8% етерично масло, кумарини 0.40 – 0.70%, тлъсто масло 12.5-14.2% с токоферол – 0.012мг%

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Спазмолитично и хипотензивно.

Фармакологичната активност на дрогите е свързана главно със съдържание на кумарини и етерично масло. Спазмолитично, съдоразширяващо и хипотензивно действие е доказано експериментално то Пасков.

Прилага се при ангина, кашлица, хрема; като успокояващо и диуретично средство.

Две чаени лъжици нарязан корен се вари с една чаша вода в продължение на 10 минути, прецежда се и се изпива на няколко пъти през деня.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: Wikipedia