Беладона

Беладона

Atropa belladonna  Сем. Solanaceae – Картофови

 

Отровно биле, старо биле

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с право, в горната си част разклонено, високо до 2 м стъбло. Листата са големи, долните са разположение последователно, горните по два, от които единият е голям, а другият е малък, яйцевидни, заострени, към дръжката стеснени, целокрайни. Цветовете са кафявовиолетови, разположени поединично или по няколко в пазвите на горните листа, наведени; чашката почти до основата си е петделна, при узряването на плода разперена; венчето е тръбесто, към горния край разширено; тичинките са 5, в долния край четинести; плодникът – 1, плодът – лъскава черна ягода с виолетов сок. Цъфти от началото на лятото до септември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Из горските сечища на по-високите предпланински места в цялата страна.

 

ДРОГА: Листата и коренът

Пресните листа притежават наркотична миризма, вкусът им е силно горчив. Коренът отначало е сладникав, след това парливо горчив. СИЛНО ОТРОВНО РАСТЕНИЕ!!!

Листата съдържат алкалоида хиосциамин, атропин (изомера на хиосциамина), по-малки количества апоатрпин, беладонин, следи от скополамин и базите бета-метилескулетин и алфа-метилескулетин, танини и др. Корените съдържат 1-хиосциамин (атропин); обикновено около 80% от общото алкалоидно съдържание се пада на 1-хиосциамина и 20% на атропина и останалите алкалоиди. Корените, особено тези на българската беладона, съдържат скополамин значително повече от листата.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Беладона (атропинът) в малки дози действа парализиращо на крайщата на парасимпатикуса – намалява секрецията на слюнчените, стомашните и потните жлези, успокоява перисталтиката на червата, разширява зениците и парализира акомодацията, ускорява сърдечната дейност. Въз основа на тези ефекти на атропина препаратите от беладона се прилагат като болкоуспокоителни и спазмолитични средства при язва на стомаха и дванадесетопръстника, холецистит, жлъчнокаменна болест, бъбречни колики, спазми на червата и пикочните пътища, при повишена секреция на слюнчените жлези, за разширение на зениците в очната практика, като успокоителни средства при упорита кашлица и бронхиална астма, при брадикардия, при нощно изпотяване у туберкулозно болни. Препаратите от корените освен атропин съдържат и алкалоида скополамин и намират успешно приложение при тежки мозъчни поражения след прекарани ензефалити.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
Снимка: Franz Eugen Köhler, Köhler’s Medizinal-Pflanzen – wikipedia