Белоочица

Белоочица

Lithospermum officinale L. Сем. Boraginaceae – Грапаволистни

 

лекарско семе ,лечебно птиче просо, птиче грозде, птиче семе

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренът е силно развит. От него излизат по няколко до 1 м високи, изправени, силно разклонени стъбла. Листата са ланцетовидни, с изпъкнали отдолу странични жилки, приседнали, заострени, с прилегнали четинки. Плодните дръжки са задебелени. Цветовете са дребни. Чашката е дълбоко 5-делна. Венчето е 4-7 мм, дълго, малко по-дълго от чашката, дребно белезникаво или жълтеникавобяло, по-рядко синкаво. Орехчетата са синкавобели, съвсем гладки, лъскави. Цъфти през април-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Средна Европа, Средиземноморието, европейската част на Русия. У нас се среща по влажните тревисти и сенчести места нарядко почти в цялата страна, като  достига до 1000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Надземните части и корените.

Семената съдържат тлъсто масло до 20%, което е ценно за лаково-бояджийската промишленост. Надземните части съдържат до 0,10% още неидентифицирани алкалоиди и до 7% танини. Растението дава към 30% пепел, в състава на която влиза над 50% калциев окис и силициев двуокис. Външната кора на корена съдържа литоспермин, който служи за багрилно вещество, включително и в анатомичната практика.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:

Цялото растение заедно със семената се употребява в нашата народна медицина във вид на отвара при пясък и камъни в бъбреците, пикочния мехур и против неволно напикаване у децата: по 2-3 стръка се варят в 1 л вода дотогава, докато остане половината; отварата се прецежда и се дава като чай по 1 винена чашка 3-4 пъти дневно на ден (по предписание  и контрол на лекаря). По време на употребата да не се дава кисело, люто и солено. Листата на растението се използва като сурогат на чай, а семената за храна на пойните птици.

В по-големи дози растението е отровно. Декоративно и медоносно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:en.wikipedia