Блатняк

Блатняк

Caltha palustris     Сем. Ranunculaceae – Лютикови

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с кухо, гладко изправено или пълзящо, слабо разклонено стъбло, с размери 20-30 см. Листата са последователни, доста големи, със сърцевидно-заоблена до бъбрековидна, по ръба назъбена или напилена петура; приосновните са по-големи, с дълги дръжки, стъбловите по-малки, с по-къси дръжки или дори приседнали. Цветовете са 1,5-3,5 см в диаметър, разположение на върха на стъблото единично, рядко по няколко заедно. Околоцветникът е съставен от 5 (някога повече) венчевидни листчета, обагрени яйченожълто отвътре и лъскави и жълтозеленикаво отвън, по форма яйцевидни; тичинките са много, с дълги прашници; плодникът е съставен от 5 до 8 плодолиста, всеки затворен за себе си (сборен звездовиден плодник), с горен яйчник и с много семепъпки. Плодът е сборен: семената (до 2-5мм дълги) излизат след надлъжно разпукване на всяко от плодчетата. Цъфти от април до юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:Расте из влажни и мочурливи места, влажни ливади, край потоци, езера, блата и др., предимно в планините. Разпространено из цялата страна по всички високи планини от 500 до към 2000 метра надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА:Събраните и бързо изсушени надземни части на растението.

Съдържат сапонини, флавоноиди, холин, и следи от алкалоиди.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:Външно изсушената дрога действа противовъзпалително и обезболяващо.

Експериментално е установено, че блатнякът е токсично растение. Сокът от прясно растение предизвиква възпаление и мехури по кожата.

Употребява се само външно при изгаряния, невродермити и екземи. В нашата народна медицина се споменава, че блатнякът може да се използва в прясно състояние, като се счукат листата и се наложи кожата на предмишницата до получаване на мехури, при което простудните и трескавите състояния се подобряват.

Сухи стрити листа се запарват, завиват се в марля и се налагат върху възпалените места на кожата.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
Снимка: J.M.Garg – wikipedia