Боб увивен

Боб увивен

Сем.Fabaceae – Бобови

 

фасул обикновен,  Phaseolus vulgaris L. Ssp. Nanus

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение, високо 30-60 см, със силно разклонено , невиещо се стъбло. Листата са 3-делни, листчетата – широкояйцевидни, заострени, целокрайни. Цветовете са събрани в малобройни гроздове, които са по-къси от листата. Чашката е 5-листна, сраснала в къса тръбица, двуустна; венчето е бяло, розово или синкаво, 5-листно, устроено както и при другите пеперудоцветни. Плодът е боб, дълъг, прав, гол, увиснал. Семената са елипсовидни или бъбрековидни. Растението е подвид на обикновения фасул, пренесен в Европа и у нас от Южна Америка. Културата му в България е широко застъпена, както и на вида. Цъфти юни – август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Отглеждано нашироко като хранително растение с множество сортове от две раси: Phaseolus vulgaris ssp. Vulgaris – обикновен увивен фасул и Phaseolus vulgaris ssp. Nanus – нисък неувивен фасул. Културно растение, произхожда от Южна Америка.

 

ДРОГА: Бобови шушулки – добре узрелите сухи плодове на фасула без семената

Бобовите шушулки съдържат тригонелин(бетаин), инсулиноподобното вещество аргинин,  аминокиселините тирозин, левцин, лизин, триптофан, моноаминомаслена киселина, амида на аспарагиновата киселина (аспарагин), белтъчни вещества, танини, циановодородна киселина, силициева киселина, фосфорна киселина и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Антихипергликемично, диуретично.

Шушулките на боба оказват инсулиноподобно действие при диабет и засилват диурезата. Антидиабетичното им действие се дължи на аргинина. При употреба на бобовите шушулки като антидиабетично средство трябва да се следи количеството на захарта в кръвта и урината, тъй като билката е ефикасна само при леки случаи на диабет. Диуретично действа при възпаление на бъбреците и на пикочния мехур.

Две-три супени лъжици ситно нарязани шушулки се заливат с 3-4 чаши вода. Вари се 10-15 минути и след прецеждане се пие по 1 винена чаша четири пъти дневно преди ядене под лекарски контрол.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
Снимка: wikipedia