Бодил магарешки

Бодил магарешки

Onopordon Acanthium L.   Сем. Compositae – Сложноцветни

 

гингер, главест трън, камилски трън

 

ОПИСАНИЕ:  Двугодишно, бодливо тревисто растение. Коренът е вретеновиден, силно разклонен. Стъблото е изправено, до 2 м високо, крилато силно разклонено в горната си част, влакнесто, сиво окосмено, с широки до 1 см и повече крила, снабдени с иглести шипове. Листата са едри, продълговати, плитко изрязани, с шилести бодли. Стъблото и листата са без жлезисти власинки. Кошничките са едри, единични до около 5 см в диаметър, червеновиолетови, по-рядко бели, разположени поединично на края на стъблото и разклоненията му, с линейно-ланцетни, шилесто заострени, керемидообразно наредени обвивни листчета, паяжиновидно окосмени. Цветното легло е месесто, покрито с вдлъбнатини, назъбени по крайщата. Цветовете са само тръбести, двуполови, дълбоко разсечени на 5 дяла. Чашката липсва, а вместо нея има множество власинки. Тичинките са 5, със сраснали прашници, без израстъци при основата. Плодовете са обратно овални, сплескано четиристенни, напречно набръчкани, с надлъжни ребра, с хвърчилка, образувана от заместващите чашката многобройни дълги власинки, сраснали при основата си в пръстен, който се отделя по-късно от плода. Цъфти през лятото. Цялото растение изглежда белезникаво.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Растението е масово разпространено в умерения пояс, особено в Европа, пренесено е в Америка. У нас се среща по сухите и буренливи места, край пътищата и оградите, из посевите като плевел и другаде в цялата страна, предимно в низините.

 

ДРОГА: Надземната част с кошничките и листата, без долната стъблена част

В дрогата е установено наличие на алкалоиди, сапонини, дъбилни вещества, витамин C. Изолирани са също 3 фенолни съединения, за две от които е установено, че имат действието на танини. Установено е наличието на холин и стахидрин. В плодовете е установено съдържанието на тлъсто масло (до 23%), което е подходящо за употреба за домакински цели и за горене. Цветното легло съдържа инулин.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  Диуретично, усилващо секрецията на жлезите на храносмилателния тракт.

Българската народна медицина препоръчва употребата на извлек от магарешки трън като тонизиращо и ободряващо организма средство. Приложен в малки дози, извлекът от магарешки бодил възбужда централната нервна система, докато по-големите дози я потискат. Според други показания магарешкия трън е в състояние да подобри сърдечната дейност и да повиши в резултат на това пониженото артериално налягане. Допуска се, че растението оказва и известно противомикробно действие. Магарешкият трън се прилага и външно при фурункулоза, като за целта се препоръчва използването на сок от пресни листа. Цветните кошнички на растението се предлагат за външно прилагане при обриви на кожата и при вторични кожни инфекции.

Съгласно една широко известна прескрипция 3 цветни кошнички се накисват в 400 мл вряща вода в продължение на няколко часа. След това така приготвеният извлек се прецежда и от него се пие 4 пъти дневно по една кафена чашка. Сокът от прясната надземна част на растението се пие по 1 чаена лъжичка 3 пъти дневно.

Друга прескрипция: Две супени лъжици ситно счукана дрога се изваряват в продължение на 10 мин с 500 мл вода; така полученият извлек се оставя да изстине, прецежда се и това количество представлява дозата за един ден. Изпива се на няколко пъти.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: – wikipedia