Босилек

Босилек

Ocimum basilicum L. Сем. Labiatae – устноцветни

 

ОПИСАНИЕ: Едногодишно тревисто растение, високо 20-40см. Стъблото е изправено, 4-ръбесто, от основата си обилно разклонено, голо. Листата са срещуположни, яйцевидни или продълговати на сравнително дълги дръжки, заострени, рядко назъбени или целокрайни. Цветовете са с дръжчици, в групички по 6, в пазвите на листата. Чашката е 2-устна; венчето е бяло, 5-листно, по-дълго от чашката, горната му устна е 4-делна, долната – проста (ненаделена); тичинките са 4, две от които са по-дълги. Плодът е сух, разпадлив на 4 гладки или фино-брадавичести орехчета. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Отглежда се в градините из цялата страна. Произхожда от тропическа и субтропическа Азия.

ДРОГА: Надземната растителна част с цветовете без долните одървенели стъблени части.

Активният принцип на босилека е етеричното масло. Съобразно произхода дрогата и растителните части, от които се извлича етеричното масло, неговото съдържание варира в широки граници – в свежото растение от 0,02 до 0,50%, а в дрогата до 1,5%. В босилековото етерично масло от различен произход са намерени метилхавикол до 60%, L-лималол до 40%, евгенол до 40%, цинеол до 2,5%. Изолирани са и 3 кристални субстанции с неизяснена структура. При охлаждане на босилековото масло се отделя базиликова камфора. Освен етерично масло босилекът съдържа танини до 5%. Открити са и глюкозиди, сапонини.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Спазмолитично и карминативно.

Босилекът, най-често в комбинация с други карминативно действащи билки, е добро средство при метеоризъм, диспепсии, възникващи в хода на провеждана химиотерапия. Съдържащите се в босилека етерични масла определят изразеното му антимикробно действие. Затова той се прилага при инфекциозно-възпалителни заболявания на пикочоотделителните и дихателните пътища.

Не са известни странични действия на босилека.

Босилекът най-често се използва като запарка. Единична доза – една пълна чаена лъжичка до една изравнена супена лъжица, залята с една чаша вряща вода, запарена 10 минути и след това прецедена през марля. У нас в народната медицина се използва запарка от цялото растение и семената му: една супена лъжица  на чаша вряща вода, която се изпива на 3 пъти през деня преди ядене или вечер преди лягане. Чай приготвен от листата и цветовете на босилека и мащерка в равни части, се използва като успокояващо средство. Отвара от босилек с оцет и сол се използва за жабурене на устата при възпаление на венците.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
„Фитотерапия” – Акад. Проф. д-р Д. Йорданов, проф. д-р П. Николов, проф. д-р А. Бойчинов.
Снимка: Percita – wikipedia