Градско омайниче

Градско омайниче

Geum urbanum L. 

Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

гребник, гроченец, зайча стъпка, обикновен омайник

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е доста развито, конично, обикновено многоглаво, тъмночервено, с множество корени. Стъблото е тънко, изправено, окосмено, слабо разклонено, до 1 м високо. Долните листа са текоперести, събрани в розетка. Връхният дял от листата е по-едър. Стъблените листа са последователни, приседнали, от три- до четириделни или цели, неравномерни назъбени. Цветовете са светложълти, сравнително дребни, разположени поединично на дълги дръжки, излизащи от пазвите на листата в горната част на стъблото. Чашката е съставена от 10 листчета, разположени по 5 в два кръга. Вътрешните чашелистчета са 2 пъти по-дълги от външните. Венчелистчетата са 5, несраснали, а тичинките и плодниците са многобройни. Стълбчетата са дълги и не опадват при плода, който е сборен, съставен от едносеменни орехчета. Цъфти през лятото.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В средна и Атлантическа Европа, Балканския полуостров, Средна Азия, Хималаите, Северна Африка. У нас се среща из храсталаците и в по-редките гори, по бунищата, близо до жилищата и другаде из цялата страна, някъде и като плевел.

 

ДРОГА: Коренищата и надземната част

Надземните части на растението съдържат до 0,10% етерично масло, в състава на което влиза еугенол. Коренището съдържа дъбилни вещества, един неуточнен флавоноид, горчиви вещества, глюкозида геин, минерални соли. Надземните органи на растението също съдържат дъбилни вещества, но в по-малки количества, както и смолисти вещества, нишесте, слузи, захарни компоненти, багрилни вещества и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като затягащо средство при стомашно-чревни разстройства, чернодробни и жлъчни смущения и хемороиди, като укрепително средство и др.: по 1 супена лъжица на ситно счукани коренища се запарват в 1 чаена чаша вряща вода и след изстиване се прецежда. Доза за един ден. Външно – за гаргара със същия извлек. Дрогата намира широко приложение в консервната и хранително-вкусовата промишленост.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:wikipedia