Джинджифил

Джинджифил

Zingiber officinale

Сем. Zingiberaceae – Зингиберови

 

исиот

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение с масивно ароматично коренище. Стеблото просто, изправено, до 20-25 см високо, плътно обвито от влагалищата на листата, формиращи повече или по-малко високо лъжливо стебло. Листните петури ланцетни до 3-зъба, обикновено разкъсваща се на 3 дяла. Плодът тригнездна многосеменна кутийка.

 

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте из гъсти влажни тропични и субтропични гори. Разпространено в Югоизточна Азия. Култивирано на много места в субтропиците.

 

ДРОГА: Коренището.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Апетитостимулиращо, антиеметично.

Българската народна медицина препоръчва исиота при ангини, при язва на стомаха и простудни заболявания.

Препоръчва се за външно прилагане за жабурене на венците при гингивити, а смесен с боров вазелин – за намазване на аналната област при хемороиди. Препоръчва се правенето на гаргара с извлек от растението, при което към течността се добавят малки количества счукан чер пипер.

Една чаена лъжичка ситно нарязано коренище се вари в 400 мл вода в продължение на 5 минути. Пие се като топъл чай или по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia