Жълта боя

Жълта боя

Rhamnus cathartica L. Сем. Rhamnaceae – Зърнастецови

 

зърника, слабителна зърника, насламика

 

ОПИСАНИЕ: Силно разклонен листопаден храст или до 3 м високо дърво. Кореновата система е повърхностна. Клоните са обикновено срещуположни, бодливи, към върха заострени. Кората на стъблото е почти черна, често напукана. Листата са срещуположни, голи, елипсовидни, слабо заострени, целокрайни или ситно назъбени, 3-6 см дълги, с дълги дръжки; опадват през зимата. Средната жилка на листата от всяка страна е снабдена с 3 дълги жилки, излизащи предимно от долната й половина. Дръжките на младите листа са 2-4 пъти по-дълги от прилистниците. Семената са със затворена бразда. Цветовете са дребни, зеленикави. Плодовете са дребни, отначало зеленикави, а впоследствие при започване на зреенето постепенно потъмняват, като след пълното узряване стават черни, горчиви. Те са топчести, тъмнозелени отвътре, с 3-4 тристенни тъмнокафяви костилчици. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото. Плодовете узряват през есента.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Почти в цяла Европа, Балканския полуостров, Средна Азия, Северна Африка. У нас се среща сравнително рядко в горите и храсталаците в цялата страна, обикновено на варовити терени.

 

ДРОГА: Напълно узрелите плодове и кората.

Месестата част на плодчетата съдържа значително количество безазотни екстрактни вещества, в състава на които влизат главно захари (около 11%). Освен това те съдържат значително количество органични киселини, пектини, дъбилни вещества, минерални соли, гуми и др. Свежите плодове съдържат 12,5% витамин С, а в абсолютно сухото вещество неговото съдържание стига до 51,2%. Главните действащи вещества в плодчетата са обаче слабителни антраглюкозиди. Освен това съдържат пигменти от групата на флавонолите, захари, пектинови вещества, свободни и глюкозидни антрахинони. Семената съдържат също и смолисти, багрилни и горчиви вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като слабително средство при хроничен запек и лениви черва: 10 г на ситно счукани сухи плодчета се заливат с 1 чаена чаша студена вода и се оставят да престоят 8 часа, като от време на време се разклащат. След това извлекът се прецежда и се изпива на 2 пъти – сутрин и вечер, или се подслажда със захар или мед и се изпива също на 2 пъти. Може да се използва и сиропът, получен от сока на свежите пресувани плодчета със захар в съотношение 1:1.

За същата цел плодчетата могат да се използват и в прясно състояние, като се вземат по 15-20 плода сутрин на гладен стомах.

Външно отварата от плодчетата се употребява за компреси и промивка при кожни обриви, гнойни рани и др. Плодчетата, изсушени и стрити на прах и смесени с оцет, се използват в нашата народна медицина против краста.

Кората от стъблото се използва за дъбене на кожи. От зрелите плодове се добива зелена боя, от презрелите – пурпурна, а от сухите – кафява. Тези бои са много устойчиви и се употребяват за багрене на тъкани, хартия и дърво.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia