Змийско мляко

Змийско мляко

 Chelidonium majus L.  Сем. Papaveraceae  Макови

 

брадавично цвете

 

ОПИСАНИЕ:  Многогодишно тревисто растение с гъст оранжев млечен сок, с многоглаво  отвън кафяво, отвътре жълто коренище. Стеблото 30-50 см високо, изправено или полегнало, в горната част разклонено. Приосновните листа на удължени влакнести дръжки; стебловите почти приседнали, всички нечифтоперести. Съцветията прости сенниковидни. Венчелистчетата 4, яркожълти, широко яйцевидни. Плодът линейно цилиндрична едногнездна многосеменна кутийка, разпукваща се от основата към върха на две половини. Семената масленозелени до черни, с мрежовидна повърхност. Цъфти април-юли.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по влажни сенчести каменливи и храсталачни места, из разредени гори, сред развалини, край селища, градини и изоставени места. Разпространено почти из цялата страна от низините докъм 1500 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Надземната част във време на цъфтеж.

Цялото растение съдържа алкалоиди (0,9 – 1,9%) – хелидонин, хелеритрин, протопин, спартеин и др.; метиламин, тирамин, хелидонова киселина.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Жлъчегонно, спазмолитично и болкоуспокояващо.

Твърде отдавна народната медицина прилага извлеци от змийско мляко при разнообразни заболявания. Така например пресният сок от надземната част на растението се препоръчва като много добро средство за външно третиране на брадавици, мазоли и пигментни петна, при туберкулоза на кожата, както и за ускоряване зарастването на трудно заздравяващи рани. Българската народна медицина препоръчва прилагането на отвара от змийско мляко като диуретично средство за лечение на асцит, придружаващ чернодробна цироза. От алкалоидите на змийското мляко практическо приложение намира хелидонинът под формата на хлороводородната му сол. В някой страни на Европа този алкалоид се прилага в детската практика като болкоуспокояващо средство на мястото на опиевите алкалоиди. Хелидонинът също така намира приложение и като мощно спазмолитично средство вместо папаверина при болки на храносмилателния тракт от спастичен характер.

Алкалоидите на змийското мляко се характеризират с токсични въздействия и това налага съблюдаването на внимание при използването на дрогата. Описани са случаи на интоксикации при самоуверено и неумело използване на дрогата.

Една супена лъжица от билката се залива с 500 мл вряща вода и се оставя да се извлича в продължение на един час. Така полученият извлек се прецежда и се дозира по една ракиена чашка 3-4 пъти дневно.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” София 1982 Под редакцията на чл.-кор. Проф. д-р В. Петков
Снимка: wikipedia