Казанлъшка роза

Казанлъшка роза

Rosa damascene Сем. Rosaceae – Розоцветни

 

червена казанлъшка маслодайна роза

 

ОПИСАНИЕ: До 2-3 см висок храст. Кореновата система е силно развита, състояща се от адвентивни корени, които се образуват по възлите и по-рядко по междувъзлията на младите леторасли. Скелетните корени са кафяви, с въжеобразна форма, достигащи до 4 м дълбочина, с голям брой разклонения и със силна смукателна способност. Младите леторасли са тревистозелени, нагъсто покрити с прави или слабо извити надолу червенокафяви бодливи шипове, с различна големина и окраска. Стъблата и младите леторасли са с дебела сърцевина. Цветоносните леторасли се развиват от пазвените пъпки по върховете на едногодишните разклонения. Цветовете са червени или розови, едри, разположени по няколко по върховете на стъблата и разклоненията им в метличести съцветия. Тичинките са много. Плодът е лъжлив (шипка), покрит отвън със смолести жлези, с керемиденочервен до маслен цвят, дължащ се на съдържащите се в него каротиноиди, неопадващ след узряването. Цъфти през май-юни. Размножава се чрез разделяне на стари розови храсти, чрез отводи, присаждане, вкореняване на резници и др. През есента у нас розовите храсти се загръщат с пръст за предпазването им от измръзване.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Растението се култивира още в Франция, Мароко, Турция, Индия и др. Розите произлизат от Средна Азия, където са използвани през древността като декоративни и оградни средства.

 

ДРОГА:  Свежите цветове и етеричното масло

Свежите венчелистчета съдържат етерично масло, глюкозидни вещества, до 20% катехинови танини, горчиви и смолисти вещества, антоцианиди, галова киселина, восъци, антоциановото багрило цианин.

Плодовете (шипките) съдържат значително количество витамин С, което количество е 3-4 пъти по-високо от това на диворастящите шипки

Зелените листа съдържат дъбилни вещества, глюкозиди, както и открити досега в тях 13 флавоноидни вещества.

 

ОСНОВНО ДЙЕСТВИЕ: Розовата вода (само тази, която е получена при дестилирането на розовото масло) има антисептично действие при възпаление на очите, при катарален и хипертрофичен гингивит и при хеморагична форма на амфодонтозата.

Свежият розов цвят притежава добро адстригентно и затягащо действие при стомашни разстройства, диарии и др. Служи и като противовъзпалително средство при ангина и възпалени венци външно във вид на гаргара или жабурене.

Розовото масло има противовъзпалително действие при белодробни абсцеси и гангрени. То действа също и спазмолитично на бронхиалната мускулатура. Прилага се при бронхиална астма във вид на инжекции, но само по лекарско предписание.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: http://www.wikigallery.org