Кокоз

Кокоз

Vaccinum vitis idaea L. Сем. Ericaceae – Пиренови

 

кокази, кокуза, суница, червена брусница, червена боровинка

 

ОПИСАНИЕ: Високо до 30 см храстче, с влакнести закръглени клонки. Коренището е дълго, тънко, пълзящо. Стъблата са изправени, разклонени, цилиндрични, младите зелени, а по-старите – кафяви. Листата са голи, кожести, елипсовидни или обратно овални, целокрайни, вечнозелени, тъмнозелени отгоре, по-светли отдолу, с разсеяни на долната страна множество тъмни точици от жлези, последователни, съвсем голи, прикрепени към стъблото с къси пухести дръжки. Цветовете са двуполови, бледорозови, звънести, с къси дръжчици, събрани по 2-8 в гроздовидни съцветия. Плодовете са топчести, слабо удължени твърди ягоди, зеленикавобели отначало, светлочервени впоследствие, а при пълна зрелост стават яркочервени, лъскави, с 4-6 дребни семена. След падането на сланите и застудяването през есента те стават меки и сочни, приятно кисело-сладки, слабо резливи и със специфична миризма. Цъфти през май-август,а плодовете узряват от август до септември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа, Азия, Северна Америка. У нас се среща по каменливите скални поляни и в иглолистни гори на Средна и Западна Стара планина.

 

ДРОГА: Листата и плодчетата

Листата съдържат 7,7% арбутин, следи от хидрохинон, катехинови танини – флавоноиди, хиперозид, следи от изокверцитрин и кверцетин, урзолова, хлорогенова, кафена и ферулова киселина. Прясно събраните плодчета на растението съдържат до 78% вода, до 1,8% белтъчини, до 0,35% мазнини, до 17,4% безазотни екстрактивни вещества (инвертна захар, скорбяла, органични киселини, пектин, дъбилни и багрилни вещества, минерални соли и др.) Плодовите киселини са главно лимонена, ябълчна, млечна, янтарна, хинова, бензоена, оксалова и синилна.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като противовъзпалително и противокашлечно средство в нашата народна медицина и при възпаление на бъбреците и пикочния мехур: по 3-4 чаени лъжички на ситно счукани сухи листа се варят в около 500 г вода в продължение на 15 минути, след което се прецежда (доза за 1 ден).

От опита на народната медицина е установено, че по-продължителната употреба на отварите от листата и плодовете е добро средство против ревматизъм и подагра. Антисептично действие се обуславя от арбутина.

От плодовете в нашата хранително-вкусова промишленост правят мармалади, конфитюри, желета.      Добро медоносно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: www.BioLib.de, commons wikimedia