Конска папрат

Конска папрат

Pteridium aquilinium L. Сем. Polypodaceae – Многоножкови папрати

 

орлова папрат

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е дървенисто, чернокафяво, почти черно, разклонено, пълзящо, до 1 м  дълго, до 10 мм дебело. При напречен пререз  то наподобява очертание на орел, откъдето е произлязло латинското име на растението. Листата се развиват поединично. Те са едри, запазващи се през зимата, с до 1,5 м дълги дръжки, двойно – тройноперести разделени, кожести, голи, с широко триъгълно-яйцевидни дялове, със своебразна неприятна миризма. Спорите са линейни, разположени отдолу покрай подвития листен ръб. Растението се размножава главно по вегетативен път, а по-малко чрез спори. Спороноси през юни-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Космополит, но при някои климатични условия (полярните страни, алпийксите зони на високите планини и др.) то не се среща. Особено много растението е разпространено в Русия. У нас се среща нашироко из ливадите и пасищата, особено в пояса на буковите гори из низините – от нивото на морето до горната граница на нивите в планинските и предпланинските райони, на някои места масово.

 

ДРОГА: Коренищата и листата

Коренищата съдържат значително количество скорбяла, целулоза, пентозан, захари, пепел, от която значително количество калиева, натриева, силициева, калциева  фосфорна. Освен това в дрогата е установено съдържанието и на алкалоиди, етерично масло, тлъсто масло, слузни вещества, сапонини,. Листата съдържат целулоза, захари, пентозани, белтъчни вещества, лигнин, екстрактивни вещества.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Коренищата се използват в нашата народна медицина като глистогонно средство (по-слабо от това на мъжката папрат), както и във вид на запарка външно за налагане на рани и против обриви по кожата. Младите, току-що прокарали листа се употребяват за храна от бедното население на Япония, Нова Зеландия и Канарските острови.

Корените имат свойството да се пенят. Поради високото съдържание на скорбяла в корените, те могат да се използват за храна на свинете и за приготвяне на лепило.

Листата се използват нашироко за отпъждането на насекомите при съхраняването на плодове и зеленчуци поради неприятната миризма.

Цялото растение се счита за отровно за домашните животни освен за свинете.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: commons wikimedia