Люляк

Люляк

Syringa vulgaris L. Сем. Oleaceae – Маслинови

 

лиляк, обикновен люляк

 

ОПИСАНИЕ: Декоративен храст. Среща се по-рядко и като високо до 6-7 м дръвче. Листата са гладки, сърцевидно-яйцевидни, широко закръглени в основата си, към върха заострени, 5-10 см дълги, до 6 см широки, целокрайни, с дръжки, голи, гладки, слабо кожести, окапващи. Цветовете са хермафродитни, лилави, розови, червени или бели, силно ароматични, събрани по много в сложни до 20 см дълги, пирамидално-гроздовидни съцветия. Цветните пъпки се  формират на миналогодишни вдървенели клонки. Чашката е трайна, къса, четириръбеста. Венчето е с дълга тръбица и четириразделен диск. Тичинките са две, затворени във венечната тръбица. Яйчникът е двугнезден. Плодът е светлокафяв, разпуклив, двуразделен, със светлокафяви, плоски, двукрили семена, които запазват кълняемостта на растението имат много горчив вкус.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Балканския полуостров. Среща се най-често в централната и северната му част, като на юг достига до Албания. У нас се среща като диворастящо из смесените и особено из дъбовите гори и храсталаците, по сухите каменисти и скалисти места, топлите склонове, по-често върху варовик, предимно в предпланинския пояс, но понякога и до 1000-1200 м надморска височина.

 

ДРОГА: Цветовете и листата

Цветовете съдържат тъмнозелено конкретово масло. Те съдържат още фенолглюкозида сирингин, сирингопикрин, етерично масло, фарнезол (алифатен сесквитерпен с приятна миризма). Кората, клончетата и листата съдържат също сирингин (по-рано наричан сирингопикрин). Листата съдържат витамин С.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Листата се прилагат в нашата народна медицина против диария, задух и др., и като горчиво, усилващо апетита средство: по 1 чаена лъжичка на ситно стрити сухи листа се заливат с една чаена чаша вряща вода; след изстиване се прецежда. Взима се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден, но само по указания и под контрол на лекаря.

Листата се употребяват в нашата народна медицина и против малария.

Медоносно растение.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: commons wikimedia