Мъртвородените бебета се изгарят като боклук

Д-р Бояна Петкова е основател на фондацията „Макове за Мери". Създава я, след като губи в 20-ата седмица втората си дъщеря. Какви са пробле ... 2014-09-07T11:46:08+00:00 Здравни Новини

Д-р Бояна Петкова е основател на фондацията „Макове за Мери“. Създава я, след като губи в 20-ата седмица втората си дъщеря. Какви са проблемите на родителите като нея у нас, защо не могат да погребат децата си и защо казусът се спъва в Закона за гражданските регистрации?Отговори на тези и още въпроси потърси „Всеки ден“ от д-р Петкова.

 

Д-р Петкова, наредба от края на юли хвърли в паника родители на недоносени бебета, чийто брой непрекъснато нараства, и много от майките се канят да протестират. Бихте ли разказали нещо повече за казуса?

 

С новата наредба се променя границата между „аборт“ и „раждане“ от 22-ра гестационна седмица и 600 грама на 26 г.с. и 800 г. Това означава, че бебе, родено живо – с тегло по-малко от 800 грама и преди навършени 26 гестационни седмици, трябва да преживее 3 денонощия, за да получи гражданска регистрация. Ако не преживее този срок, то се счита за „абортен плод“ и не се вписва в регистрите на живородените, наредбата отрича неговото съществуване. Тоест в продължение на 3 дни всяко бебе, което не изпълнява критериите за живородено, е на „изпитателен срок“ за оцеляване и се намира юридически в пространството между небето и земята, между живите и мъртвите.

 

Но това е жестоко…

 

Разбира се, това е юридически абсурд, противостоящ на простия биологичен факт, че когато/докато едно човешко същество има признаци на кръвна циркулация, то се смята за живо. Може да се твърди, че тази разпоредба е в противоречие с Конституцията на България, тъй като съгласно нея всички хора, дори още преди да бъдат признати за граждани, се раждат равни по права. Наредбата обаче поставя една група хора в рамките на първите 3 дни от техния живот в една поставена под условие и несъвместима с правния порядък категория – категория на недородени хора, хора в срок на изпитване. Според наредбата те не са равни по достойнство и права с всички останали хора. Подобно разграничение между хората и отнемане на права е противоконституционно.

 

Защо според вас се правят те? Възможно ли е това да е опит да се прикрият данните за детската смъртност в България или нещо друго?

 

Въпреки че според Закона за нормативните актове съществува задължение на МЗ не само да предостави за обществено обсъждане проектите на всички готвени наредби, но и да предостави мотивите си за тях, в случая това задължение е спазено само формално. Затова за истинските мотиви можем само да гадаем. Преживяемостта на екстремно недоносените бебета навсякъде по света е ниска. България е в челните места на европейската статистика за детска и в частност неонатална смъртност. Един „страничен ефект“ от подобна промяна би бил, че бебетата, които умират преди навършване на 3-дневна възраст, в тази статистика няма да бъдат отразявани. Те са „абортен плод“ – след като не са раждани, не са и умирали, по дефинициите на Наредба 12. Възниква мисълта за икономии от скъпоструващи медицински грижи и медикаменти, но е твърде цинична, за да бъде изречена. Като аргумент се споменава също липсата на квалифициран медицински персонал, както и лошата прогноза и качество на живот на оцеляващите недоносени деца, социалната неадекватност на държавата и обществото ни. При липса на официални мотиви всичко това са само догадки. Нито една от тях обаче не оправдава в достатъчна степен подобна промяна, която е в разрез с нормативната уредба в повечето европейски държави. За реалистични се приемат критерии за жизнеспособност от 600 грама и 24 г.с.

 

Цинично е, да.

 

Имплицитното послание на подобен нормативен текст гласи, че човешкият живот извън определените в него параметри няма стойност. Това е рисково, тъй като създава възможност за реални злоупотреби в грижата за децата, родени с екстремно ниско тегло и висока степен на недоносеност, катo например ненавременно и неефективно предоставяне на реанимация и интензивни неонатологични грижи поради икономически, социологически, административни или инфраструктурни съображения, което е недопустимо от морална гледна точка.

 

Защо в 21 век се създава статут „биологичен отпадък“ в официална наредба? Как си го обяснявате?

 

Всъщност в наредбата се говори за „аборт“ и „абортен плод“. Факт е, че в България телцата на мъртвородените или абортирани бебета попадат в категория „биологични отпадъци“. Допреди 25-30 години това е било така и в повечето европейски държави, но постепенно под влиянието на организации от неправителствения сектор е издействано правото тези бебета да бъдат погребвани или кремирани от родителите си, както и в някои държави – вписвани в родовата книга, кръщавани. Струва ми се, че сме на опашката не само по технически възможности и медицински постижения, но и по човечност.

 

От Министерството на здравеопазването обаче обясняват, че проблемът с погребването и кремацията на мъртвородените деца се корени не в тяхната наредба, а в Закона за гражданските регистрации. Може ли да обясните за какво точно става дума и къде е уловката?

 

Това е така. От няколко години няколко неправителствени организации се борим за промяна на нехуманната практика, според която мъртвородените бебета в България се третират като биологични отпадъци и се изгарят заедно с болничните боклуци, като родителите им нямат правото да ги погребат. Проектът за промяна на Закона за гражданската регистрация, който ще позволи погребването на мъртвородените бебета, мина обществено обсъждане и в момента чака разглеждане от Министерския съвет. Това обаче по никакъв начин не отменя гореописаните проблеми, породени от настоящата наредба. Напротив – тя създава и други. Когато се приеме промяната в текста на ЗГР, позволяваща погребението или кремацията на мъртвородените бебета, тези от тях, които попадат в категорията „абортен плод“ под 800 грама и 26 г.с., отново няма да могат да бъдат обгрижени от своите родители, тъй като в настоящия проект за промяна на ЗГР правото за погребение/кремация е обвързано с критерия за жизнеспособност и кога някой се води „роден“, макар и мъртъв.

 

Защо в 21 век се създава стандарт, развенчан от всичко човешко?

 

Кой знае?! Може би това отразява степента на нашата еволюция като общество. „Антропологически погледнато, човекът се е отделил от маймуните, когато е започнал да погребва своите мъртви“. Това каза една моя приятелка, когато у мен се зараждаше идеята да се опитам да преборя системата. Понякога ми се струва, че милион и половина години след появата на Homo erectus все още се борим за своето очовечаване.

 

Вие лично сте се сблъсквали с проблема. Разкажете ни за вашия опит.

 

Втората ни дъщеря Мерием се роди мъртва през 2012 г. с тегло 1300 грама (поради заболяването си). Макар и технически погледнато да изпълняваше критериите за „мъртвородена“, според действащата тогава (и сега) нормативна уредба ние нямахме право да я погребем или кремираме като член на нашето семейство. С помощта на лекарката, която първо пое риска да я лекува, а след това да я изроди, успях да я видя и подържа, но твърде за кратко. Баща й така и не я видя. Нямаме никакви веществени доказателства за съществуването й, освен куп медицинска документация и аутопсионен протокол. Тогава реших да се обърна към Българския хелзинкски комитет с молба да ми помогнат да променя нормативната уредба така, че и българските родители да имат възможност да се погрижат за мъртвородените си деца. И така вече 2 години водим тази неравна битка с държавния апарат. Междувременно основах фондация „Макове за Мери“ в подкрепа на родители, преживели перинатална загуба. Фондацията работи за емоционалното и психологическо възстановяване на родителите, както и в защита на техните права, превенция на перинаталната смъртност, осигуряване на достъп до специализирана литература, обучения на психолози и медицински персонал и де-табуизиране на темата за перинаталната загуба в общественото пространство.

 

 

Източник: www.vsekiden.com
Източник снимка: PublicDomainPictures/pixabay.com