Обикновена луличка

Обикновена луличка

Linaria vulgaris L.  Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви

 

ОПИСАНИЕ: Тревисто многогодишно растение с вретеновиден корен. Стеблото право, 20-60 см високо, гъсто облистено до върха, голо, около съцветието жлезисто влакнесто. Листата последователни приседнали линейно ланцетни до линейни голи. Цветовете на дръжки с прицветници, в гъсти връхни гроздове. Чашката от 5 листчета, сраснали само в основата, трайна. Венчето тръбесто двуустно, устието затворено бледожълто с оранжева горна устна, в основата с дълга заострена шпора. Плодът кълбеста многосеменна кутийка, разпукваща се на върха на 4-5 дяла. Семената дисковидни, по ръба с ципесто крило. Цъфти май-септември.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по тревисти места, край пътища и из орници. Разпространено из цялата страна докъм 1000 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

 

ДРОГА: Надземната част

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Очистително и диуретично

Обикновената луличка има леко очистително  и диуретично действие. Изглежда благодарение на леко очистителното действие запарката от лулички облекчава състоянието на страдащи от хемороиди. Луличката има и локално облекчаващо действие при хемороиди.

Една чаена лъжичка ситно нарязана дрога се залива с 1 чаша вряща вода и след изстиване се прецежда – доза за 1 ден.

Шепа от луличката, събрана във време на цъфтеж, се залива с чаша вряща вода, запарва се, прецежда се, прибавя се по вкус захар и се взема през 1 или 2 часа по супена лъжица.

От семената на луличката се приготвя отвара в съотношение 15-30 г  на 1 л кипяща вода; взема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно като очистително и жлъчкогонно средство.

 

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia