Руска самодивска трева

Руска самодивска трева

Peucedanum Ruthenicum M.B. Сем. Umbelliferae – Сенникоцветни

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренът е дебел. Стъблото е до 80 см високо, разклонено в горната си част. Приосновните листа са многократно тройно наделени, разширени в основата във влагалища, с дълги дръжки. Листните дялове са по-широки от 2 мм. Листчетата са дълги, теснолинейни и с по една жилка, широкотриъгълни. Стъблените листа са къси, редки, а тези към върха са видоизменени във влагалища. Цветовете са светложълти, събрани в сложни сенниковидни съцветия в 14-20 нееднакви лъча. Страничните сенници са по-дребни. Сенниците са снабдени с обвивка от 5-7 листчета, по къси от лъчите на сенника. Чашката и венчето са 5-делни. Плодът е двусеменен, по краищата ципестокрилат, с надлъжни ребра по гръбната страна. Плодите дръжки не са по-дълги от дължината на самия плод. Цъфти през юни-август.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европейската част на Русия. У нас се среща по сухите каменливи места, предимно на варовита почва, сравнително рядко в североизточната част на страната.

 

ДРОГА: Корените и плодчетата

Съдържат етерично масло и фурокумарина пеуцедаин. Плодчетата съдържат още тлъсто масло, в състава на което влизат палмитинова, олеинова и линолева киселина, вероятно във вид на глицериди. Установено е също, че в маслото се съдържат изпаряеми разтворими и неразтворими във вода киселини, както и неосапуняем остатък.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: В народната медицина като болкоуспокояващо и откашлечно средство във вид на отвара: по 5 г ситно нарязани корени се заливат с 200 г вряща вода, оставя се да изстине, прецежда се и се взема по 1 супена лъжица 3 пъти дневно (винаги по указание на лекаря).

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:commons.wikimedia