Сибирски дивисил

Сибирски дивисил

Heracleum sibiricum L. Сем. Umbelliferae – Сенникоцветни

 

мача стъпка, русалка, русалия

 

ОПИСАНИЕ:  Едро, двугодишно, а понякога многогодишно тревисто растение. Коренът е дебел, вретеновиден, разклонен, жълтеникав отвън, бял отвътре. Стъблото е до 2 м високо, ребресто, покрито с къси власинки, със срещуположни клонки. Приосновните листа са едри, нечифтоперести, снабдени с жлебовидни дръжки, постепенно преминаващи в листни влагалища, обхващащи стъблото, както и стъблените листа. Стъблените листа са едри, нечифтоперести, с 1-3 чифта листчета или дълбоко изрязани. Листчетата са ланцетно-продълговати, с особено голямо връхно листче. Цветовете са бели или зеленикави. Главните лъчи при основата си обикновено са без обвивка от листчета. Плодът е елипсовиден, сплескан откъм гръбната страна, ципестокрилат по краищата, с тънки надлъжни ребра по средата, между които са разположени смолисти канали, недостигащи до долния край на плода. След узряването плодът се разделя на две половинки. Цъфти през юли – август. Цялото растение, особено плодчетата, има неприятна миризма.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В Европа. У нас се среща из горите и по влажните места край реките и пътищата, доста често в цялата страна между 1000 и 2000 м надморска височина.

 

ДРОГА: Надземната част и корените

Листата и цветовете съдържат етерично масло. Листата съдържат витамин С, каротин. Цялото растение съдържа фурокумарините бергаптен, сфондин, императорин, ксантотоксин, фелоптерин и др, които се съдържат най-много в плодовете. От нашето растение са изолирани кумакрините сфондин, пимпинелин, изопимпинелин и др.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Като нервоуспокояващо средство, за подобряване на храносмилането, при някои кожни заболявания и др.: по 2-3 чаени лъжички на ситно нарязани корени се заливат с 500 г студена вода, оставя да кисне 8 часа, след което се прецежда. Доза за 1 ден. Употребява се под контрол на лекаря.

Медоносно растение. Дрогата с алуминиева стипца боядисва вълната и коприната в жълт цвят. Има данни за отровността на растението за едрия рогат добитък.

 

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка:ru.wikipedia