Целина

Целина

Apium graveolens L. Сем. Apiaceae – Сенникоцветни

 

керевиз

 

ОПИСАНИЕ: Двугодишно тревисто растение със специфична миризма, с главест сочен, дебел корен с жълтеникава или възкафява кора и бяла сърцевина. Стеблото изправено, 100-150 см високо, кухо, силно разклонено. Листата пересто нарязани тъмнозелене лъскави. Цветовете малки зеленикави, събрани в многобройни 6-12-лъчеви сенници. Плодът – яйцевиден, странично сплеснат, сивокафяв, с 5 надлъжни ребра, разпадащ се на две половинки. Цъфти юли-август.

 

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте по мочурливи, блатисти места и влажни пясъци. Разпорстранено по Черноморското крайбрежие и поречията на реките Дунав, Марица, Струма. Широко култивирано като зеленчуково растение. Среща се в цяла Европа, по крайбрежията.

 

ДРОГА: Корен; плод.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Диуретично.

Прилага се за стимулиране на централната нервна система при импотентност; като антиревматично средство.

Приема се сок от свежи корени, по 1-2 чаени лъжички 2-3 пъти дневно преди хранене. Приготвя се и като запарка: 1-2 чаени лъжички се заливат с 1 чаша вряща вода; след изстиване се прецежда и се изпива на порции за един ден.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia