Черна елша

Черна елша

Alnus glutinosa L. Сем. Betulaceae – Брезови

 

ОПИСАНИЕ: Дърво до 20 м високо, с цилиндрична корона.Младите клонки червенокафяви. Листата обратно овални до овално елиптични, 4-9 см дълги и 3-7 см широки на върха врязани, в основата клиновидни младите лепкави, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени. Мъжките цветове във връхни реси, събрани по 3-5 в грозд, с пурпурновиолетови покривни люспи. Женските цветове, събрани в овални, 12-20 мм дълги съцветия групирани по 3-5 в пазвите на листата под мъжките, при узряването вдървеняващи, кафяви. Цъфти март-април.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: Расте край реките и потоците. Разпространено из цялата страна от низините до към 1000 м надморска височина. Среща се в почти цяла Европа.

 

ДРОГА: Зрели шишарки, кората.

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ: Антидиарично и адстригентно.

Листата се прилагат при простудни заболявания като потогонно средство. Богатото таниново съдържание определя използването на елшата при възпалителни кожни заболявания, варикозни язви и изгаряния – за локални апликации.

30 г счукани шишарки се накисват в чаша бяло вино, престояват 6-8 часа и течността се изпива наведнъж сутрин като антифебрилно средство.

Може да се приготви декокт от кори на елша, като 15 г кори се поставят в 200 г вода. От декокта се взема по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно при ентероколити.

 

Изполвани източници:
„Съвременна фитотерапия” Д-р Веселин Петков; София 1982.
Снимка:commons.wikimedia