Шекерче

Шекерче

Lathyrus vernus L. Сем. Leguminosae – Бобови

 

пролетно секирче, петлюва опашка, свилинец, секирка, диво шекерче

 

ОПИСАНИЕ: Многогодишно тревисто растение. Коренището е дълго, разклонено. От него всяка пролет израстват най-напред листа, след което се появяват стъблата. Стъблата са ръбести, до 50 см високи, изправени. Листната дръжка завършва с осилче. Листата са с 2-4 двойки овално-ланцетни листчета с по 2 яйцевидно-ланцетни прилистника в основата на общата листна дръжка. Цветовете са отначало пурпурни, а по-късно добиват синкав оттенък. Събрани са по 7-12 в редкоцветни гроздовидни съцветия. Дръжката на съцветието е по-дълга от съответния пазвен лист. Цветната дръжка, чашката о плодът са голи. Зъбците на чашката са нееднакви помежду си. Плодовете са линейни, гладки, отстрани сплеснати, а след прецъфтяване и изсушаване стават синкави. Цъфти през април-май.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: В цяла Европа. У нас се среща из храсталаците и горите на Стара планина, в североизточната част на Родопите, Рила, Пирин, Беласица и други по-ниски планини в югозападната част на страната ни.

 

ДРОГА: Стръковете и семената

В надземните части е установено съдържанието в % от абсолютно сухото вещество, както следва: суров протеин – 15,75%, смилаем протеин – 12,49%, сурови мазнини – 2,74%, сурова целулоза – 30,41%, безазотни екстрактивни вещества – 39,18%, пепел – 4,90%

 

ОСНОВНО ДЕЙСТВИЕ:  При употреба на семената са установени случаи на прояви на нервно разтройство.

Растението се използва за фураж. Добро медоносно растение.

 

Изполвани източници:
„Нашите лекарствени растения” част II Д-р фарм. Нено Стоянов; София 1973.
Снимка: wikipedia